Много малко хора знаят, че над подземният / скален/ извор има още 2 водопада.\nКато единият е много по-широк от самото падало.\nКрасив и фееричен.\nТрудно се стига до тях.\nТрябва да си има човек опит в скалното катерене.
Храмът е добре поддържан. Свещеникът е добър, милостив и верен служител на Бога и църквата. По време на богослужбите всички вярващи в един глас произнасят "Отче наш" и "Символ верую", в един дух напоени. Бог над нас, Бог с нас и Бог в нас!!! Амин!!!
Определено интересно място, което едва от края 2016 г. е отворено за посетители. Не е останало много от царска България за съжаление, но тази къща на Борис III в с.Баня ще ви изненада със скромния си интериор и може би някак по-лично усещане за царя. Препоръчвам на всички интересуващи се от българската история да я посетят.
Най-интересното за нас бяха перлите. Иначе лесно и бързо се придвижвахме по пътеката. Посетихме пещерното жилище при естествения ѝ вход - повечето открити вещи са изнесени в чепеларския и смолянски музеи. Отдавна не бях срещала толкова приятен и начетен гид. Адмирации към жената, която ни посрещна с усмивки и толкова увлекателно разказа и показа. За нас беше по-интересно от беседата в пещерата.
Уникално красиво и чисто място. Бих прекара цял ден там, отново! Заслужава си да се отдели време за насладата от досега с природата и уникалните и красоти!
Пътуване с кола: Имаше красиви гледки край село Ръждавица, на които да се спреш и насладиш, но след това пътят към водопада беше повече от ужасен. Труднопроходим за автомобил, караш с 20км/час по черен път, а ако решиш да изминеш това разстояние пеша... успех- 4 км по чукарите. След това колата оставихме до една механа и продължихме пеша. Отново дълга разходка за почти нищо. Тази дестинация е за хора, които обикалят много и баирите не ги плашат. За обикновените хора - Крушунските водопади.
Параклисът се намира в прекрасна местност, подходяща за бягство от бързото ежедневие и е изграден с много любов и старание! Горещо препоръчвам да го посетите! <3
За съжаление, когато го посетихме Калето беше толкова обрасло в треволяци, че не можеше да се види нищо от него. Посетителският център беше заключен и прашен и общо взето, освен да снимаме двете дървени кули, друго не ни остана.
Пътеката до езерата е в сравнително добро състояние. В клековите участъци се налага леко провиране на места. Маркировката е реализирана с каменни пирамиди, които са достатъчно на често за да не се изгуби пътеката.\nОт кантон Карааланица до езерата е около 1:30 часа ходене без почивките. на връщане пак толкова.\nЕзерата са много красиви.
Екскурзоводите са много ерудирани и симпатични. Колкото пъти сме се възползвали от тази възможност сме били доволни. Не ми е хрумвало, че мога да ги ангажирам без да заплатя услугата и не знам дали са длъжни да я предоставят.
Не съществува този обект, няма маркирояки, табели, нищо... Обиколихме всички пътеки-нищо. Не се хабете. Същото беше, както и водопада в гр. Смолян, до който не се стига, защото е застроено отвсякъде! Загуба на време е, освен ако не искате просто да походите няколко километра. Ако все пак някой ги открие, моля, да сложи точни GPS координати!
Лагерът все още съществува. Някои землянки и туристическата спалня/хижа са изгорени и разграбени, но 4 землянки си стоят, дори имат табели. Пътеката е в сравнително добро състояние след 30 години липса на поддръжка. Личи си здравото соц строителство - лагерът е укрепван 1974-5 г. Покривите на землянките са с бетонени плочи и затова са оцелели. Пътеката е с дебели трупи като на ж-п траверси, закрепени с винкели. Мостчетата са в лошо състояние, но все още здрави (върху едното има голям ствол от паднало дърво, но не е мръднал) - но стават за преминаване (отдолу има поточета, които не са големи). Има паднали дървета, но явно епизодично горските и водачи поразчистват от дървета и храсталаци. Пътят от Батак до подстъпите на пътеката е асфалтов, не е в много добро състояние, но може да се използва (долната му част - около 1 км е по-зле, защото е разбит от камионите на дървосекачи) и започва от ВЕЦа. На ВЕЦа има бариера и надписи - Ограничен достъп, но охраната те пропуска като обясниш къде
Нищо особено. Не е за деца, стръмна пътека води право надолу. Рисунки няма да видите. Макар и да влязох до колкото беше възможно в пещерата, предполагам, че по-интересното е ако имаш екипировка. Иначе е доста забутано и невзрачно място.
Пътеката започва точно преди моста за ВЕЦ-а ,леко в ляво и започва изкачването към върха като следвате зелената маркировка .Прехода е около час и има наклон ,но си заслужава .
Уникално място посетихме го на 16.04.2019 реката беше доста пълноводна. Както пише по горе спира се до ВЕЦ Видима има доста място за паркиране. От там се минава по едно мостче и се тръгва вдясно покрай вец видима. Пътеката е добре обособена има маркировка няма как да се загубите. Но определини места има течаща вода и е кално така че хубави обувки са препоръчителни. Пътеката върви покрай реката има и няколко дървени и бетонни мостчета. Като стигнете до водохващането вървите вдясно покрай оградата
Коментари
Много малко хора знаят, че над подземният / скален/ извор има още 2 водопада.\nКато единият е много по-широк от самото падало.\nКрасив и фееричен.\nТрудно се стига до тях.\nТрябва да си има човек опит в скалното катерене.
Към Миглена, моля да пишете колко се върви пеша като време, от бутил. фабрика до водопада, защото сме с деца за да преценим.
Храмът е добре поддържан. Свещеникът е добър, милостив и верен служител на Бога и църквата. По време на богослужбите всички вярващи в един глас произнасят "Отче наш" и "Символ верую", в един дух напоени. Бог над нас, Бог с нас и Бог в нас!!! Амин!!!
Определено интересно място, което едва от края 2016 г. е отворено за посетители. Не е останало много от царска България за съжаление, но тази къща на Борис III в с.Баня ще ви изненада със скромния си интериор и може би някак по-лично усещане за царя. Препоръчвам на всички интересуващи се от българската история да я посетят.
Красиво е ,но и застроено.Става за деца не е дълбоко има спасители.
Хубаво е , интересно е, но това ни е трета поредна година ... има нужда от освежаване на идеята или разширяването, разработването и.
Най-интересното за нас бяха перлите. Иначе лесно и бързо се придвижвахме по пътеката. Посетихме пещерното жилище при естествения ѝ вход - повечето открити вещи са изнесени в чепеларския и смолянски музеи. Отдавна не бях срещала толкова приятен и начетен гид. Адмирации към жената, която ни посрещна с усмивки и толкова увлекателно разказа и показа. За нас беше по-интересно от беседата в пещерата.
Уникално красиво и чисто място. Бих прекара цял ден там, отново! Заслужава си да се отдели време за насладата от досега с природата и уникалните и красоти!
Пътуване с кола: Имаше красиви гледки край село Ръждавица, на които да се спреш и насладиш, но след това пътят към водопада беше повече от ужасен. Труднопроходим за автомобил, караш с 20км/час по черен път, а ако решиш да изминеш това разстояние пеша... успех- 4 км по чукарите. След това колата оставихме до една механа и продължихме пеша. Отново дълга разходка за почти нищо. Тази дестинация е за хора, които обикалят много и баирите не ги плашат. За обикновените хора - Крушунските водопади.
Параклисът се намира в прекрасна местност, подходяща за бягство от бързото ежедневие и е изграден с много любов и старание! Горещо препоръчвам да го посетите! <3
За съжаление, когато го посетихме Калето беше толкова обрасло в треволяци, че не можеше да се види нищо от него. Посетителският център беше заключен и прашен и общо взето, освен да снимаме двете дървени кули, друго не ни остана.
Мостът е много внушителен и е на две минути от главният път. Задължително го посетете ако минавате наблизо!
Внимавайте с навигацията. Съветвам ви да питате на центъра някой местен да ви упъти. Пътеката е лесна и много красива.
Пътеката до езерата е в сравнително добро състояние. В клековите участъци се налага леко провиране на места. Маркировката е реализирана с каменни пирамиди, които са достатъчно на често за да не се изгуби пътеката.\nОт кантон Карааланица до езерата е около 1:30 часа ходене без почивките. на връщане пак толкова.\nЕзерата са много красиви.
Екскурзоводите са много ерудирани и симпатични. Колкото пъти сме се възползвали от тази възможност сме били доволни. Не ми е хрумвало, че мога да ги ангажирам без да заплатя услугата и не знам дали са длъжни да я предоставят.
Много красиво място! При възможност бих посетила манастира отново!
Не съществува този обект, няма маркирояки, табели, нищо... Обиколихме всички пътеки-нищо. Не се хабете. Същото беше, както и водопада в гр. Смолян, до който не се стига, защото е застроено отвсякъде! Загуба на време е, освен ако не искате просто да походите няколко километра. Ако все пак някой ги открие, моля, да сложи точни GPS координати!
Лагерът все още съществува. Някои землянки и туристическата спалня/хижа са изгорени и разграбени, но 4 землянки си стоят, дори имат табели. Пътеката е в сравнително добро състояние след 30 години липса на поддръжка. Личи си здравото соц строителство - лагерът е укрепван 1974-5 г. Покривите на землянките са с бетонени плочи и затова са оцелели. Пътеката е с дебели трупи като на ж-п траверси, закрепени с винкели. Мостчетата са в лошо състояние, но все още здрави (върху едното има голям ствол от паднало дърво, но не е мръднал) - но стават за преминаване (отдолу има поточета, които не са големи). Има паднали дървета, но явно епизодично горските и водачи поразчистват от дървета и храсталаци. Пътят от Батак до подстъпите на пътеката е асфалтов, не е в много добро състояние, но може да се използва (долната му част - около 1 км е по-зле, защото е разбит от камионите на дървосекачи) и започва от ВЕЦа. На ВЕЦа има бариера и надписи - Ограничен достъп, но охраната те пропуска като обясниш къде
Вчера посетих този обект. Беше чисто. Единственото което ме възмути бяха рисунките по стените и следите от крави..
Нищо особено. Не е за деца, стръмна пътека води право надолу. Рисунки няма да видите. Макар и да влязох до колкото беше възможно в пещерата, предполагам, че по-интересното е ако имаш екипировка. Иначе е доста забутано и невзрачно място.
Здравейте! Как е пътя до там? Има ли указателни табели? Благодаря!
Пътеката започва точно преди моста за ВЕЦ-а ,леко в ляво и започва изкачването към върха като следвате зелената маркировка .Прехода е около час и има наклон ,но си заслужава .
Уникално място посетихме го на 16.04.2019 реката беше доста пълноводна. Както пише по горе спира се до ВЕЦ Видима има доста място за паркиране. От там се минава по едно мостче и се тръгва вдясно покрай вец видима. Пътеката е добре обособена има маркировка няма как да се загубите. Но определини места има течаща вода и е кално така че хубави обувки са препоръчителни. Пътеката върви покрай реката има и няколко дървени и бетонни мостчета. Като стигнете до водохващането вървите вдясно покрай оградата
Изключително приятна разходка си направихме по тази пътека