Едно от любимите ми места в Созопол. Намира се в края на стария град и от него има много красива гледка към централния плаж. За да достигнете до нея, трябва да влезете в Художествената галерия, след което да минете от лявата и част. Там може да поседне и просото да си почивате гледайки морето
Красиво място наистина .. Много зареждащо .. Само да кажа ,че пътя през Село Мостово и през Белинташ не е добра идея .. освен ,ако не сте добре подготвени и имате опит в изкачването на доста стръмна пътека по гората .. Пътя изобщо не е лек . 2 часа и половина с почивки нагоре и доста по -малка на слизане ,но пътя е меко казано труден ,стръмен и изморителен ,пак казвам ,ако не сте подготвени . Най-добре ,ако ходите минавайте през Кръстова гора .. Вземете си и задължително вода.
Ако този водопад е срамежлив, какво да кажем за другите 2 точно над него... Водопада се нарича Камешнишки, точно от реката по която се намира, река Камешница, а и държа да кажа, че на картата дето е отбелязано, няма такъв или какъвто и да е друг водопад... Водопада се намира над село Камена, както винаги е бил и е от множеството други водопади доста наброй :)
Храмът е добре поддържан. Свещеникът е добър, милостив и верен служител на Бога и църквата. По време на богослужбите всички вярващи в един глас произнасят "Отче наш" и "Символ верую", в един дух напоени. Бог над нас, Бог с нас и Бог в нас!!! Амин!!!
Преди време го посетих. Останах очарована от мястото. Много малко време имах за разходка срещу течението, където се откриват вир след вир, мостчета, малки водопади. Леко валеше и не предполагаше ходене много на вътре. От тогава все се каня да повторя разходката до там.
Невероятно красиво място! Но както казаха преди мен - макък кръг НЯМА. Загубихме се 3 пъти и минахме през участък, който в последствие разбрахме,че е обозначен като опасен и непроходим. По тази част от пътеката няма нито табели нито маркировка - само за авантюристи :Д
Посетих водопада миналата седмица. Заедно с 6 год. ми дъщеря. Не е труден маршрут. От конната база има табела към водопада, след което се върви по широк черен път който слиза до реката. Там трябва да се пресече реката по едно паднало дърво на което някой е изградил парапет така, че пресичането е забавление а не препятствие. След което по черен път успоредно на реката се върви срещу течението. Накрая пътят завършва отново в реката, там се пресича по камъните в реката без проблеми. И от там продължава пътят още около 5 мин до водопада.
Това райско кътче е любимото ми място в България. Посещавала съм го три пъти в различни сезони и винаги ме очарова. Любувам се на уникалните форми, които водата е сътворила от скалите. Предизвикателство е да минеш по стръмните, висящи над пропастта мостчета.
Пътеката не е обозначена добре - много трудно намерихме началото й, въпреки че знаехме, че започва с арка. За съжаление никой не се е погрижил да посочи как се стига до въпросната арка. Маркировката би трябвало да е червено-черна, но се оказа, че няма подобна. Приехме, че дърветата маркирани в ярко оранжево или посочват екопътеката, или са маркирани за сеч. Самата пътека е неподдържана, нападали дървета, а съоръженията с информация и игри са счупени и изоставени.
Безценно място, с много история, околността е пълна с тракийски могили и гробници, но за съжаление много малко от тях са достъпни за хора, защото няма средства за да се разкопаят и пригодят за посещения....
На събора се събират около 5000 зрители и участници.
Трябва да се каже, че най-удобно се стига до Очин дол с влак - като се взима билет до гара Левище. След това се ходят няколко километра пеша до комплекс "Дядо Йоцо гледа".
С приятелката ми бяхме днес и пътечката и "живописното" мостче нямат нищо общо с описаното. Висока трева, клони на дървета препречили пътечката и на моменти пътечката е неоткриваема.
Коментари
Едно от любимите ми места в Созопол. Намира се в края на стария град и от него има много красива гледка към централния плаж. За да достигнете до нея, трябва да влезете в Художествената галерия, след което да минете от лявата и част. Там може да поседне и просото да си почивате гледайки морето
Най-лесният за изкачване връх над 2000м. в България, а всъщност най-високият на целия Балкански полуостров.
Щом това е историята, защо на чешмата пише, че девойката е обесена?
Красиво място наистина .. Много зареждащо .. Само да кажа ,че пътя през Село Мостово и през Белинташ не е добра идея .. освен ,ако не сте добре подготвени и имате опит в изкачването на доста стръмна пътека по гората .. Пътя изобщо не е лек . 2 часа и половина с почивки нагоре и доста по -малка на слизане ,но пътя е меко казано труден ,стръмен и изморителен ,пак казвам ,ако не сте подготвени . Най-добре ,ако ходите минавайте през Кръстова гора .. Вземете си и задължително вода.
Ако този водопад е срамежлив, какво да кажем за другите 2 точно над него... Водопада се нарича Камешнишки, точно от реката по която се намира, река Камешница, а и държа да кажа, че на картата дето е отбелязано, няма такъв или какъвто и да е друг водопад... Водопада се намира над село Камена, както винаги е бил и е от множеството други водопади доста наброй :)
Изкачването от училището не е повече от 20 минути. И е прекрасно! :)
Страхотно е.Посетете го с нощувка няма да съжалявате.Правят страхотна рибена чорба.
Униклно, а освен пепелянки има скопиони и много коприва.
Храмът е добре поддържан. Свещеникът е добър, милостив и верен служител на Бога и църквата. По време на богослужбите всички вярващи в един глас произнасят "Отче наш" и "Символ верую", в един дух напоени. Бог над нас, Бог с нас и Бог в нас!!! Амин!!!
В моята младост ,това беше нощен бар който работеше от полунощ до сутринта Там се забавляваше младежта на град Видин
Мястото наистина е много хубаво, но си спомням, че когато бях на лагер там като ученик, смисленият превод на \"Карандил\" е: Мор Няма или Чумата Бяга
Преди време го посетих. Останах очарована от мястото. Много малко време имах за разходка срещу течението, където се откриват вир след вир, мостчета, малки водопади. Леко валеше и не предполагаше ходене много на вътре. От тогава все се каня да повторя разходката до там.
Невероятно красиво място! Но както казаха преди мен - макък кръг НЯМА. Загубихме се 3 пъти и минахме през участък, който в последствие разбрахме,че е обозначен като опасен и непроходим. По тази част от пътеката няма нито табели нито маркировка - само за авантюристи :Д
Посетих водопада миналата седмица. Заедно с 6 год. ми дъщеря. Не е труден маршрут. От конната база има табела към водопада, след което се върви по широк черен път който слиза до реката. Там трябва да се пресече реката по едно паднало дърво на което някой е изградил парапет така, че пресичането е забавление а не препятствие. След което по черен път успоредно на реката се върви срещу течението. Накрая пътят завършва отново в реката, там се пресича по камъните в реката без проблеми. И от там продължава пътят още около 5 мин до водопада.
Беше невероятно изживяване, днес , 01.05.2017 на площад "20 април 1876" в град Копривщица!
Дървото вече го няма. Изсъхна и го орязаха. Остана ствол и три, четири колона отрязани в основата.
Днес ходихме до хижа Тъжа.Пътя е добър за лека кола-без проблеми от с.Тъжа до хижата.
красиво, но препоръчвам да се посети напролет след снеготопенето
Как стои въпроса с риболова и трябва ли някъкви допълнителни такси и кафе се плащат
Това райско кътче е любимото ми място в България. Посещавала съм го три пъти в различни сезони и винаги ме очарова. Любувам се на уникалните форми, които водата е сътворила от скалите. Предизвикателство е да минеш по стръмните, висящи над пропастта мостчета.
Много е красива ,впрочем и двете пещери си заслужава да се видят !
Пътеката не е обозначена добре - много трудно намерихме началото й, въпреки че знаехме, че започва с арка. За съжаление никой не се е погрижил да посочи как се стига до въпросната арка. Маркировката би трябвало да е червено-черна, но се оказа, че няма подобна. Приехме, че дърветата маркирани в ярко оранжево или посочват екопътеката, или са маркирани за сеч. Самата пътека е неподдържана, нападали дървета, а съоръженията с информация и игри са счупени и изоставени.
Безценно място, с много история, околността е пълна с тракийски могили и гробници, но за съжаление много малко от тях са достъпни за хора, защото няма средства за да се разкопаят и пригодят за посещения....
На събора се събират около 5000 зрители и участници. Трябва да се каже, че най-удобно се стига до Очин дол с влак - като се взима билет до гара Левище. След това се ходят няколко километра пеша до комплекс "Дядо Йоцо гледа".
С приятелката ми бяхме днес и пътечката и "живописното" мостче нямат нищо общо с описаното. Висока трева, клони на дървета препречили пътечката и на моменти пътечката е неоткриваема.