Тук кръстихме сина ни, прекрасно място. Препоръчвам да се посети през седмицата, за да усетите спокойствието и красотата на мстността. Малко след манастира пък има друга забележителност - ресторант Змеева Чука, разположен в една бивша галерия за добив на камък. Може да се направи поход продължавайки напред по пътя, който от асвалт става черен. Има множество рибарници, пещери, птици, костенурки и т.н. Неща характерни за каньона на Русенски Лом.
Много вълнуващо изживяване!\nПещерата е запазена в естествения си вид.\nМакар и доста лошия, чакълест път (премеждие за лек автомобил) си заслужа да се посети!!!
Страхотен Музей. С много подробна и увлекателна история. Задължително поискайте лектор който да ви разкаже в детайли за нещата които са представени. Много е интересно.
Това е едно от любимите ми места по няколко прочини. Първо, защото цялата местност е изключително красива. Второ, защото приключението в пещерата е незабравимо, доста различно от посещението на благоустроените пещери и изкарва посетителите от обичайните рамки на пещерна разходка за любители. Чувството след преодоляване на няколкото препядствия, които започват още с тръгването към пещерата, е невероятно. Маршрутът на връщане също не е за подценяване, защото е динамичен и изключително красив.
Изключително скъпо за условията. Стаите са по два квадрата и половина. Легло един персон се дава като двойно и таксата на човек е 30 лева, като има обща баня между 13 човека... Между стаите има не стени, а шперплат и всичко скърца. Бяхме инструктирани за какво ли не, вкл. как да пускаме казанчето на тоалетната, как да дърпаме пердето на банята и т.н... Липсват съдове и сервират в пластмасови, храната е доста скъпа. Достъпът до комплекса е на 20 минути с кола от селото по черен път, достъпен САМО С ВИСОКОПРОХОДИМ АВТОМОБИЛ! Гостоприемството на домакините е първоначално добро, но после нещата се променят... Препоръчвам ви да изберете друга локация.
Гледката към Асеновград и Пловдив е уникална. Природата също. Жената, която работи ( най- вероятно) в манастира постоянно ходеше сред посетителите и чуваме тук не...там не...децата искаха да се качат на втория етаж - не ни позволи. Хората ходила- обикаляха набързо и си тръгваха. Нощувка 15лв на легло.
Mnoго добра архихектура има и всичко е мнго добре разположено , обаче не се поддържа. Но като се има квартири по 7 лв. на вечер могат да се намерят за преспиване.
Много интересно, но недооценено място. Билетът е по 2 лева на човек. Екскурзоводът е много симпатична дама, която разказва подробно за историята на българския ЖП транспорт. Има няколко запазени вагона, които са отворени за посетители и може да се види през различните периоди какъв тип превоз сме използвали, като основно е бил за определена класа от обществото. Може да се види стара запазена апаратура от влаковете, макети на влакови композиции, както и няколко макета на кораби - Радецки, Димитър Благоев и други. Заслужава си обиколката. Работните часове са от 9 до 17 часа, включително неделя.
Мястото е адски красиво но и много скрито. Благодарение на късмета, срещнахме хора в нищото, които бяха запознати с маршрута. Маркировката е много оскъдна за съжаление. Като тръгнем по пътя водещ към село Гърбино , стугаме до табела (ГЪРБИНО 2 КМ). Там не тръгваме към селото а се отклонявате на ляво по пътя. Карате около километър, два и на един завой имаше знак с пръчки и камъни (в дясно от пътя) и тръгвате по обрасъл път по който може да се влезе доста на вътре с джип (пеша не е малко) и от та
Tuk e naistina hubawo mqsto.Mnogo mi hareswa.Hodila sum tam ne 1 put.Ima mnogo peiki i se predpochita za hora koito imat skeitbord ili roleri.Ima i mqsto za decata kato katerushki i drugi.
Изкачихме се на върха,като с кола до асфалтирания път до табелата на пътя ,сочеща към хижа Васильов 3.5 км.Поехме пеша,наслаждавайки се на природата .Следейки маркировката и след около час бяхме на върха.Направихме си си страхотен видеоклип.Гледките ни караха, дъха ни да спре.Дишането ни беше затруднено,но това не ни попречи да се насладим на чудните гледки.Поехме обратно по пътя .Минахме покрай стадо коне,което си пасеше кротко ,кротко.
Останахме повече от приятно изненадани от това, което видяхме!
Почувствахме се горди като българи/ а това напоследък не се случва често!
Отлично организирана и представена експозиция -на 7 езика, с най- съвременен прочит на историята, като са дадени различни гледни точки, събуди интереса и предизвика дискусии в нашата група състояща се от 3 поколения.
Много добре представен в 45 минути-оптималния времеви вариант -на българската история .
Благодарим на организатора й г-н Валентин Симеон
Коментари
Тук кръстихме сина ни, прекрасно място. Препоръчвам да се посети през седмицата, за да усетите спокойствието и красотата на мстността. Малко след манастира пък има друга забележителност - ресторант Змеева Чука, разположен в една бивша галерия за добив на камък. Може да се направи поход продължавайки напред по пътя, който от асвалт става черен. Има множество рибарници, пещери, птици, костенурки и т.н. Неща характерни за каньона на Русенски Лом.
Много вълнуващо изживяване!\nПещерата е запазена в естествения си вид.\nМакар и доста лошия, чакълест път (премеждие за лек автомобил) си заслужа да се посети!!!
Хижата е в добро състояние. Има парно, бани с топла вода и храна.
Страхотен Музей. С много подробна и увлекателна история. Задължително поискайте лектор който да ви разкаже в детайли за нещата които са представени. Много е интересно.
Страхотно място за разходка. Има също и приятно местенце за почивка и хапване - няколко беседки, барбекю...
Здравейте и аз искам да се разхождам там как се стига до там. Може ли да се разхождаме из парка.
7 км красота! Навсякъде!Не пропускайте и отделете време!
Това е едно от любимите ми места по няколко прочини. Първо, защото цялата местност е изключително красива. Второ, защото приключението в пещерата е незабравимо, доста различно от посещението на благоустроените пещери и изкарва посетителите от обичайните рамки на пещерна разходка за любители. Чувството след преодоляване на няколкото препядствия, които започват още с тръгването към пещерата, е невероятно. Маршрутът на връщане също не е за подценяване, защото е динамичен и изключително красив.
Сега с какъв транспорт може да се стигне до Манастира? Има ли на разположение маршрутка, защото един автобус превозващ 50 човека няма да излезе?
Изключително скъпо за условията. Стаите са по два квадрата и половина. Легло един персон се дава като двойно и таксата на човек е 30 лева, като има обща баня между 13 човека... Между стаите има не стени, а шперплат и всичко скърца. Бяхме инструктирани за какво ли не, вкл. как да пускаме казанчето на тоалетната, как да дърпаме пердето на банята и т.н... Липсват съдове и сервират в пластмасови, храната е доста скъпа. Достъпът до комплекса е на 20 минути с кола от селото по черен път, достъпен САМО С ВИСОКОПРОХОДИМ АВТОМОБИЛ! Гостоприемството на домакините е първоначално добро, но после нещата се променят... Препоръчвам ви да изберете друга локация.
Уникално място! Прохлада, красота и частица трагедия. Идеш ли до кладенчето и те полазват тръпки, пренасяш се в друго време и всичко около теб спира!
Гледката към Асеновград и Пловдив е уникална. Природата също. Жената, която работи ( най- вероятно) в манастира постоянно ходеше сред посетителите и чуваме тук не...там не...децата искаха да се качат на втория етаж - не ни позволи. Хората ходила- обикаляха набързо и си тръгваха. Нощувка 15лв на легло.
Mnoго добра архихектура има и всичко е мнго добре разположено , обаче не се поддържа. Но като се има квартири по 7 лв. на вечер могат да се намерят за преспиване.
Много интересно, но недооценено място. Билетът е по 2 лева на човек. Екскурзоводът е много симпатична дама, която разказва подробно за историята на българския ЖП транспорт. Има няколко запазени вагона, които са отворени за посетители и може да се види през различните периоди какъв тип превоз сме използвали, като основно е бил за определена класа от обществото. Може да се види стара запазена апаратура от влаковете, макети на влакови композиции, както и няколко макета на кораби - Радецки, Димитър Благоев и други. Заслужава си обиколката. Работните часове са от 9 до 17 часа, включително неделя.
Красота.Често ходя до там,направо ме зарежда с енергия
А някой, някакво упътване как по-точно се стига?\nБлагодаря и да не разбера :D
Някакъв ориентир как да намерим чешмата в Трявна - улица, близо до ... и т.н.
Мястото е адски красиво но и много скрито. Благодарение на късмета, срещнахме хора в нищото, които бяха запознати с маршрута. Маркировката е много оскъдна за съжаление. Като тръгнем по пътя водещ към село Гърбино , стугаме до табела (ГЪРБИНО 2 КМ). Там не тръгваме към селото а се отклонявате на ляво по пътя. Карате около километър, два и на един завой имаше знак с пръчки и камъни (в дясно от пътя) и тръгвате по обрасъл път по който може да се влезе доста на вътре с джип (пеша не е малко) и от та
Завладяващо, магнетично място, което те кара да чувстваш силата на природата.
Към момента работи само с предварителна заявка към уредниците н Славейковото школо.
Tuk e naistina hubawo mqsto.Mnogo mi hareswa.Hodila sum tam ne 1 put.Ima mnogo peiki i se predpochita za hora koito imat skeitbord ili roleri.Ima i mqsto za decata kato katerushki i drugi.
Пещерата е красива. \nПътеката до нея е малко стръмна, но пък най-отгоре се разкрива гледка към планината.\nЗаслужава си :)
Изкачихме се на върха,като с кола до асфалтирания път до табелата на пътя ,сочеща към хижа Васильов 3.5 км.Поехме пеша,наслаждавайки се на природата .Следейки маркировката и след около час бяхме на върха.Направихме си си страхотен видеоклип.Гледките ни караха, дъха ни да спре.Дишането ни беше затруднено,но това не ни попречи да се насладим на чудните гледки.Поехме обратно по пътя .Минахме покрай стадо коне,което си пасеше кротко ,кротко.
Останахме повече от приятно изненадани от това, което видяхме! Почувствахме се горди като българи/ а това напоследък не се случва често! Отлично организирана и представена експозиция -на 7 езика, с най- съвременен прочит на историята, като са дадени различни гледни точки, събуди интереса и предизвика дискусии в нашата група състояща се от 3 поколения. Много добре представен в 45 минути-оптималния времеви вариант -на българската история . Благодарим на организатора й г-н Валентин Симеон