Екопътеката разкрива прекрасни и впечатляващи гледки, особено живописни през пролетта. Добре обезопасена е, но релефа на местността я прави трудна за деца под училищна възраст.
Достъпът до пътеката е силно ограничен, заради липсата на асфалтиран път. Ако не сте с високопроходим автомобил, ще се наложи да изминете пеша около 5 км по черен път, водещ към входа/началото й.
Отдавна гледам тези дървени фигури и не можех да си обясня, какво предсавляват. Така ли никой не се сети (поне авторите) да поставят пояснителни табелки, какво е това. И защо никой не ги поддържа. Сега са в окаяно състояние.
Пътуване с кола: Имаше красиви гледки край село Ръждавица, на които да се спреш и насладиш, но след това пътят към водопада беше повече от ужасен. Труднопроходим за автомобил, караш с 20км/час по черен път, а ако решиш да изминеш това разстояние пеша... успех- 4 км по чукарите. След това колата оставихме до една механа и продължихме пеша. Отново дълга разходка за почти нищо. Тази дестинация е за хора, които обикалят много и баирите не ги плашат. За обикновените хора - Крушунските водопади.
Впечатляваща! Преминаването отнема около час, хлъзгава е, така че си вземете надеждни обувки. Залата с рисунките и затворена от май 2019, защото някой е решил да си остави инициалите... \nВръщането от изхода до паркинга е 2 км (има и опция да се качите на влакче.
Прекрасно място,незабравими спомени от моето детство.С огромно желание ще го посетя отново,въздухът и природата са вълшебни,едно райско кътче от нашата Родина.
Ужасно отношение на служителката в музея. През цялото време беше едно сумтене и тряскане на врати. За двора не знам дали се допускат посетители(вратата беше затворена пред нас).
Крепостта е добре реставрирана, в района се забелязват и активни археологически разкопки на прилежащите сгради, но Урвич към момента се охранява с частна фирма, която не допуска посетители и е очевидно частна собственост.
Прекрасен и интересен маршрут. Не е вярно, че липсва маркировка. Обозначен и маркиран...само, че малко посещаван и зеленината скрива зад листенца маркировката. Просто трябва да се съблюдава внимателно. По пътеката прави компания почти през целия път рекичка подскачаща от камък на камък, образуващи множество водопади.
През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол били засегнати около 190 души, потърсили медицинска помощ - 154 войници и офицери, 120 са били хоспитализирани, 6 са ослепели. Починали са 42-ма съветски войни.\nТолкоз за загиналите съветски войни по нашите земи!
Параклисът се намира в прекрасна местност, подходяща за бягство от бързото ежедневие и е изграден с много любов и старание! Горещо препоръчвам да го посетите! <3
Подходът е откъм улица Миньорска. Има табела. Качвате се малко по бетонирана алея до бесетката и натам покрай парапетчето 40 метра и Еха-а-а. Заслужава си!
Пещерата и околността са красиви и с история - Г.С.Раковски се е крил там. От години по пътя от Котел до Кипилово се превозват дървени трупи, пешеходната разходка е неприятна, даже опасна - от всеки втори камион падат дънери на завоите. Единствената табела е при отклонението в ляво към пътеката на 7,5км от Котел. Маркираните дървета в района се изсичат. Естествено няма GSM покритие. С кола е за опитни шофьори (там е минавало ралито Албена). Може да е много по-добре, зависи вероятно от общината.
Коментари
Разходката е много приятна, но разстоянието се изминава за около 50 минути със снимки и почивки и мн снимки. Навръщане е дори по-малко.
Екопътеката разкрива прекрасни и впечатляващи гледки, особено живописни през пролетта. Добре обезопасена е, но релефа на местността я прави трудна за деца под училищна възраст. Достъпът до пътеката е силно ограничен, заради липсата на асфалтиран път. Ако не сте с високопроходим автомобил, ще се наложи да изминете пеша около 5 км по черен път, водещ към входа/началото й.
Отдавна гледам тези дървени фигури и не можех да си обясня, какво предсавляват. Така ли никой не се сети (поне авторите) да поставят пояснителни табелки, какво е това. И защо никой не ги поддържа. Сега са в окаяно състояние.
Много красива морска градина, поддържана и чиста. Страхотно за разходка и почивка.
Пътуване с кола: Имаше красиви гледки край село Ръждавица, на които да се спреш и насладиш, но след това пътят към водопада беше повече от ужасен. Труднопроходим за автомобил, караш с 20км/час по черен път, а ако решиш да изминеш това разстояние пеша... успех- 4 км по чукарите. След това колата оставихме до една механа и продължихме пеша. Отново дълга разходка за почти нищо. Тази дестинация е за хора, които обикалят много и баирите не ги плашат. За обикновените хора - Крушунските водопади.
Почивали сме не 1 лято на язовира.Създали сме много познанства там.Дано не забранят къмпигуването.
Впечатляваща! Преминаването отнема около час, хлъзгава е, така че си вземете надеждни обувки. Залата с рисунките и затворена от май 2019, защото някой е решил да си остави инициалите... \nВръщането от изхода до паркинга е 2 км (има и опция да се качите на влакче.
Супер място.Но е неправилно небеден за мост.Как може да е мост съоръжение което не свързва 2 бряга
Прекрасно място,незабравими спомени от моето детство.С огромно желание ще го посетя отново,въздухът и природата са вълшебни,едно райско кътче от нашата Родина.
Ужасно отношение на служителката в музея. През цялото време беше едно сумтене и тряскане на врати. За двора не знам дали се допускат посетители(вратата беше затворена пред нас).
Великолепно място с което ние българите можем да се гордеем!
Крепостта е добре реставрирана, в района се забелязват и активни археологически разкопки на прилежащите сгради, но Урвич към момента се охранява с частна фирма, която не допуска посетители и е очевидно частна собственост.
Прекрасен и интересен маршрут. Не е вярно, че липсва маркировка. Обозначен и маркиран...само, че малко посещаван и зеленината скрива зад листенца маркировката. Просто трябва да се съблюдава внимателно. По пътеката прави компания почти през целия път рекичка подскачаща от камък на камък, образуващи множество водопади.
През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол били засегнати около 190 души, потърсили медицинска помощ - 154 войници и офицери, 120 са били хоспитализирани, 6 са ослепели. Починали са 42-ма съветски войни.\nТолкоз за загиналите съветски войни по нашите земи!
Параклисът се намира в прекрасна местност, подходяща за бягство от бързото ежедневие и е изграден с много любов и старание! Горещо препоръчвам да го посетите! <3
Уникално място , което трябва да се посети ! Служителката ни разказа много интересни факти за стенописите.
Подходът е откъм улица Миньорска. Има табела. Качвате се малко по бетонирана алея до бесетката и натам покрай парапетчето 40 метра и Еха-а-а. Заслужава си!
Пещерата и околността са красиви и с история - Г.С.Раковски се е крил там. От години по пътя от Котел до Кипилово се превозват дървени трупи, пешеходната разходка е неприятна, даже опасна - от всеки втори камион падат дънери на завоите. Единствената табела е при отклонението в ляво към пътеката на 7,5км от Котел. Маркираните дървета в района се изсичат. Естествено няма GSM покритие. С кола е за опитни шофьори (там е минавало ралито Албена). Може да е много по-добре, зависи вероятно от общината.
До Plamena, към днешна дата вътре в самия закък, не пускат....
Прекрасно място. Трябва му повече реклама. Запазена уникална част от града.
Един път звънях една от камбаните на параклиса- най-малката. Беше много шумна, но пък и беше приятно. :)?
Пътят до там е дупка до дупка. Не го препоръчвам на никого!