Храм "Свето Възнесение Господне" - Михилци

Храм "Свето Възнесение Господне" или "Свети Спас". Историята на храма е не по-малко интересна от тази на селото. Почти до средата ХIХв населението на Михилци не се придържало към установените канони на православието, а извършвало някакви полу-езически полу-православно християнски служби и треби под един вековен дъб, който се намирал на мястото на днешната църква. "Службата" се служила от един старец, който не бил дори духовно лице, и който извършвал такива езически обреди като: "комкване" (причастяване) с вода събирана от подрязани лози, "пречистване" чрез прескачане на жарава и др. такива, а мъжете стояли с шапки на глава и пушели с лулите си тютюн по време на "службата", а жените си говорели като на пазар.

Пловдивският владика, който бил на посещение по една случайност в селото, се ужасил като видял всичко това и повикал карловският забитин (полицейски началник)и мютевелият (управителя на вакъфа на Куршум джамия в Карлово) за да вземат решение как да оправят това положение. Забитинът събрал цялото население и му поставил условие- или владиката ги покръства наново и ги наставлява духовно, или мютевлият довежда ходжа и ги прави мюсюлмани и ги наставлява духовно той. Да си изберат сами. Милчани, като видели, че работата отива на зле, приели да ги кръсти владиката и по негово настояване приели да отсекат дъбовото дърво и на това място да построят църква. Мютевлият пък подарил една кория (гора), която била собственост на вакъфа, да я осекат милчани за дървен материал за църквата. И така със средства събрани от селото,помощи от пловдивският митрополит и дарението на карловския мютевелия била построена църквата "Св.Спас", която в 1878г по времето на Освободителната война турците опожарили. През 1881г селяните събрали наново средства и построили сегашният храм "Свето Възнесение Господне (Свети Спас)", през 1883г църквата била осветена от епископ Гервасий.