Намира се на открояващи се в околността бели варовикови скали и от там е получило наименованието си. Надморската височина на скалния масив е приблизително 700м. В периода на почитането на мястото (ХVв пр.Хр. – ІІв), в малки ниши в скалите хората са поставяли дарове в знак за молба и благодарност към божествата – натрошени глинени съдове със специфична богата украса и монети. Изпълнявали са своите тайнствени ритуали. Светилището е частично проучено през 1979г. То е причислено от изследователи – археолози към тип тракийско светилище, разположено на естествено скално възвишение със сравнително малка по площ тераса, покрита частично със землен насип. В този случай обикновено оградни зидове маркират култовата площ.
На най-високата част при светилището в местността "Белото камене", в скалите има следи от издигане на строително съоръжение от нетраен материал (дърво) и глинена замазка за култово съоръжение. През 2005г обектът е оборудван с информационни табели и включен в маршрути на културен туризъм, предлагани в гр. Златоград.
Обектът е археологическа недвижима културна ценност. Находките от проучванията се съхраняват в РИМ "Стою Шишков" – Смолян. Най-интересната от тях е колективна находка от еднотипни 726 бронзови монети на Маронея – античен град на брега на Бяло море, голям номинал, от ІІ-Ів пр.Хр.
Прочети още
Коментари · 1
Красиво е и гледката около него не е за изпускане.