Масив "Дамбалъ"

Mасив "Дамбалъ" (свещена вода) – планинско възвишение на 15км юго-източно от Кърджали, 7-8км североизточно от Момчилград. Достига се по черен път между селата Груево и Летовник. Върхът Дамбалъ, целият покрит с широколистна гора, се извисява над останалите ниски земни форми. От високи отвесни скали, наречени Герме кая, се стича вода, считана за лековита. В подножието е изградена чешма с няколко чучура. Особено посещавано място по Гергьовден.

Казват, че ако след полунощ на 5 май до изгрев слънце на 6 май болен човек се съблече и се изкъпе под едрите капки на стичащата се по скалата вода, ще оздравее. Тези капки образуват подобно на водопад стичане. Вярва се, че тази вода потекла от юмрука на Осман баба. Той направил чудо да задоволи жаждата на събрало се множество от светци на угощение при Софра кая (съседно свещено място). Осман баба бил много силен, водата бликнала буйно и имало опасност от наводнение. Тогава той запушил отвора със сярна (непрана) вълна и водата започнала да се стича на капки, а хълмът и отвесната скала обрасли със здравец и лековити билки. Сега в подножието на скалите водата е каптирана в чешма. От страни се оставят пари и връзват парцалчета и кончета от носена дреха. За най-студена и най-пивка се счита водата, която извира на площадка, обкичена цялата с диворастящ здравец, под първия скален пояс към върха. Вярват, че тази вода помага за пелтеци (заекващи).

В представите на местното населения върхът "Дамбалъ" се счита за "свещена планина". На най-високата част е увенчана с алианско тюрбе, нарича се Дамбалъ тюрбеси, поддържа се от с. Гривица. То е посветено на Акчели баба, светец превъплътил се в поникнало в оградата и вградено в постройката кленово дърво.