Крепост Лютица - Ивайловград

Крепостта Лютица се намира на 5км югозападно от Ивайловград и недалеч от римската вила "Армира". Тя е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената "Мраморният град" и "Цитаделата на Калоян".

Предполага се, че това са останките на споменавания в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX-XVIIв) и архиепископия (XVII-XVIIIв), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на цар Калоян (1197–1207г). Основният градеж се датира още от IV-VIв. Твърдината е просъществувала чак до края на XVIIIв, когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа.

Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса. Крепостните стени са дълги около 600м с височина до 10м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (от Xв и XV-XVIв), некропол с 15 гроба, кладенец и останки от древна канализационна система.

Сред огромното количество находки от всички периоди – керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представлява откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура. Голяма част от артефактите, открити при крепостта, могат да се видят изложени в Общинския исторически музей в Ивайловград.