Крепост "Аневско кале" - Сопот

Крепостта "Аневско кале" е един от най-добре запазените и забележителни архитектурни паметници от периода на Втората българска държава (XII-XIVв). Тя е един от трита квартала на предшественика на днешния Сопот - средновековния Копсис, който според някои изследователи е дълго издирваният ранносредновековен град Потука.

Подробности и описание на Аневско кале за пръв път се появяват в пътеписа на Иван Вазов "Един кът от Стара планина" през 1882г, а година по-късно – за крепостта разказва чешкият историк и изследовател Константин Иречек.

През целия си период на съществуване крепостта "Аневско кале" изпълнява строго определени социални, политически, културни и икономически функции, което я прави изключително значима за владетелите, живеели в нея. Важно е да се отбележи, че през по-голяма част съществуването на крепостта нейните обитатели и управници са християни. За това свидетелства наличието на четири църкви - две вътре в цитаделата и две в подградието. Една от тях (в подградието) е изградена още през ранновизантийската епоха (IV - VIв), като върху нейните развалини през XIII - XIVв е издигната друга църковна постройка, явяваща се съборен храм на разглеждания средновековен манастир.

Крепостта "Аневско кале"е разположена върху естествено защитено възвишение, като от север и изток е оградено с отвесни скали, а от юг - с отвесен сипей. Цялото съоръжение се простира на три нива – едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия – горно и долно. Самостоятелно е укрепена само цитаделата – замъкът на управителя (болярина). Крепостните стени затварят площ от 5 дка и са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Главният вход към крепостта е от юг. Най-добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула от север и юг, като нейната дължина (заедно с кулите) е 96 - 110м, а дебелината ѝ е 1.65м. Крепостта притежава общо 8 кули.