театрална постановка
по Оскар Уайлд

Сценична версия, постановка и музикално оформление: Мариус Куркински
С: Владимир Карамазов, Радена Вълканова, Ана Пападопулу, Велислав Павлов

Възможно ли е човек да общува с душата си?
Достойни ли сме да говорим с нея?
Били ли сме някога заедно? Напълно ли сме се забравили?
Наистина ли любовта е толкова силна и невъзможна?
Защо, когато идва любовта, душата трябва да си отиде?
Къде ще се срещнат любовта и душата?
В човека ли ще се срещнат?

Изящна по форма, но кървава по съдържание, прекрасната, но и малко странна приказка на Оскар Уайлд противопоставя любовта и човешката душа.
Рибарят намира своята любов, но за да се слее с нея, той трябва да пропъди душата си и да я остави да се скита по света. Решена да го спечели отново, всяка година тя се връща при него и по всякакъв начин се опитва да го изкуши и да го накара да изостави любовта си. Необичайното в цялата история е, че нещата не следват общоприетото клише, че душата е най-светлото и чистото в човека, напротив - веднъж пропъдена, тя се превръща в истински злодей.
Без да променя оригиналния текст на Уайлд, Мариус умело пренася тази приказна история на сцената и я превръща в един вълнуващ, дори разтърсващ спектакъл.

"Това е една голяма тема, един голям въпрос, който аз искам да поставя на съвременния човек, който е много убеден в недосегаемостта на своята душа и каквото и да прави, каквито и грехове да извършва, все си мисли, че душата му остава чиста.
А може би това е едно предупреждение, че покварата е проникнала много дълбоко в нашата същност. Това е зловещото в приказката, това е страшното. Това е, което ме потресе в тази история. И това е въпросът, който ние поставяме: дали е така?
Защо именно душата е в конфликт с любовта? Не знам. Това е тайната на тази приказка. Животът е едно тайнство, той не е игра, както казва Оскар Уайлд."
Мариус Куркински