театрална постановка
от Румен Леонидов

Режисьор: Елин Рахнев
Сценография: Татяна Димова
Музикално оформление: Георги Георгиев
Моноспектакъл на Диян Мачев
снимки: Славян Костов

Един малък селски крал, избран за кмет в родното си село, се изправя срещу житейските порядки в големия свят, в големия град, срещу безобразията на криворазбранатата ни глобална цивилизация. Монологът на Малкия Мавруд, както е известен сред местните люде, е трагикомична изповед, в която се оглеждат учудването, възмущението и болката на повечето будни българи, несъгласни с наложения им пластмасов модел на живеене, дишане, хранене и правене на любов.

В своята реч най-малкият управленец в държавата прави следните обобщения: "Тук на село, философският въпрос, кое е първо, яйцето или кокошлето, вече се реши от самосебе си. Ние, българските селяни, казваме на света: яйцето се ражда от яйцето, защото вече истински кокошки няма. Стига с тия спа центрове и молове, стига с тия нови хотели, те не хранят народа, яйцата са майката на храната. На село от всяко яйце се пръква по едно пиле. От вашите крайморски заведения се раждат само гангстери, сутеньори и проститутки, станахме нация от бармани, салонни управители и камериерки, от масажистки, сервитьорки, продавачки и таксиджии... Само селяните ще оправят тази държава! Не който пее, а само, който работи, зло не мисли. Затова вечерните новини трябва да започват с бъдещето на българската кокошка... Кокошката, неуважаеми господа, трябва да е не само на челно място в ценралните новини, но тя трябва да заеме и водещо мястото в герба ни. Други народи може да си турят по гербовете всякакви орли и орлици, лъвове и лъвици, защото на империите това им прилага, но на нас не ни отива нито лешояд, нито сокол пиле, нито един, нито два лъва. Че и изправен на задните са крака. Само кокошката е достойна за нашия герб! Защото сме домошарен народ, защото сме народ от домашни животни. Ние сме народ, по-скоро любопитен като кокошка, отколкото цар на народите."