"Раната Филоктет (Post-truth Лемнос)"

... прочети още РАНАТА ФИЛОКТЕТ (POST- TRUTH ЛЕМНОС) Театрална работилница Сфумато Автор: по пиесата "Филоктет" от Хайнер Мюлер Режисьор: Борис Кръстев Сценография: Гергана Лазарова - Рънкъл Сценография: Яна Василева Сценография: Росица Грънчарова Музика: Каролина Койнова Участват: Иван Николов, Атанас Петков, Деян Жеков В една гора край Лерна, Херкулес най-сетне открил следите на чудовището – деветоглавата Хидра с тяло на змия. Леговището ѝ било в огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес връхлетели върху главите ѝ. Хидрата се изправила на опашка си, разтворила грамадните уста на своите глави и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното ѝ тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Хидрата размятала дългата си опашка и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, но той не помръднал, а с тежкия си боздуган започнал да нанася удари върху главите и да ги къса една след друга… Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. Битката ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото от всяка откъсната глава на Хидрата, израствали незабавно две нови глави. Тогава Херкулес извикал на помощ племенника си Йолай, който с горящи дървета обгарял шията на всяка глава, която Херкулес откъсвал, за да не може от обгорените чуканчета да израстват нови глави. Скоро останала само безсмъртната глава на Хидрата. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я заедно със шията ѝ и жива я хвърлил в дълбока яма, която затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам, а отгоре поставил жертвен олтар. След това разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната ѝ отровна кръв, така че отсега нататък, раните причинени от тези стрели да не могат да бъдат излекувани с никакви лекове и от никого. Преди да умре Херкулес подарил лъка и отровните стрели на своя най-добър приятел – Филоктет. Години по-късно, на път за войната с Троя, гърците попаднали в безветрие и били принудени да спрат на безлюден остров. Трябвали да принесат жертва на боговете, но никой не знаел, къде се намира жертвеният олтар, а ги било страх от проклятието, за което всички били чували. Единствен Филоктет пристъпил към олтара, но там дебнела единствената оцеляла глава на Хидрата, подушила тя собствената си кръв, с която били напоени стрелите, помислила, че това е Херкулес, който се завръща, за да довърши започнатото... и захапала Филоктет за крака. Описаното по-горе смесва истории, които са дистанцирани по място и време и не биха могли да се нарекат мит, но звучат правдоподобно, а това днес е предостатъчно. Ушите и очите лъжат Филоктет, но той няма избор освен да им повярва. Борис Кръстев