МЪРТВЕШКИ ТАНЦ
Театрална работилница Сфумато

Адаптация: Маргарита Младенова
Постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Музика: Асен Аврамов
Участват: Светлана Янчева, Владимир Пенев, Цветан Алексиев

Стриндберг – Танцът на смъртните
Общото между “Froken Julie” и “Мъртвешки танц”: неромантичният, безсрамно-жесток поглед към Човека между Ерос и Танатос.
“Froken Julie”: смъкване в еротичното като низко и унизително. Смъртта като изход. Но все още има “Кажи, че ме обичаш!”.
Години по-късно “Мъртвешки танц”.

Можеш ли да обичаш грозното лице на ближния? (Достоевски)
Не мога, това е свръх силите ми. (Стриндберг)

Любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Смърт приживе. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея.
Сякаш всичко живо - всичка живо - всичка живо (Чехов) е изтребено и на Земята са останали последните трима: Едгар, Алис и Курт. Болни от същата чума, която карантинен пост не може да спре. Болни от омраза.
Тя поддържа пулса на каменните сърца, тя направлява “просветения ум, безсилен да й се противопостави.”
Големият цивилизационен проект за Човека с главна буква се проваля в човека. Сгромолясването на Свръчовека (Ницше) до звяра.
Оттук до абсурдно-смешното в трагичното, до “Краят на играта” (Бекет) крачката е една.
Когато Духът е мъртъв – остава “толкова шум за една количка с говна, толкова шум!” (Алис)
Маргарита Младенова