ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019: КЪСНИЯТ ВЛАДИГЕРОВ, ВЕСКО СТАМБОЛОВ - ПИАНО

120 години Владигеров

Интегрално изпълнение на късните клавирни опуси на Владигеров,
премиера за Варна

Веско Стамболов - пиано

ИНТЕГРАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЪСНИТЕ КЛАВИРНИ ОПУСИ(64, 65, 66, 68, 69 и70) НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ (1899 - 1978)
ПРЕМИЕРА ЗА ВАРНА

Тези шест цикъла са посветени на Алексис Вайсенберг (опус 64), Иван Дреников (опус 65), Антон Диков (опус 66), Николай Евров (опус 68), и Красимир Гатев (опуси 69 и 70). От тях само Евров и Гатев са направили запис, а Вайсенберг дори не е изпълнил посветения му цикъл. Пиесите са издадени едва през 2005 година, дотогава практически са били неизвестни.
“В последно време написах три опуса за пиано - пиеси, които са нещо съвсем различно в моето творчество. В тях съм търсил нови пътища, нови изказвания, обаче аз винаги се придържам твърдо към моя стил и мироглед.” Това са думи на Панчо Владигеров по повод на опусите му 64, 65 и 66.
Патриархът на българската класическа музика посвещава последните седем години от живота си (1972 - 1978) на любимия си инструмент, създавайки всяка година по един цикъл от пиеси за пиано - опусите от 64 до 70 ( с изключение на опус 67 - Четири песни по текстове на Лилиев). По-смели в хармоничния си език и по-богати на цветове са тези миниатюри, но и по-лаконични и по-интимни в израза. Израз по-често на тъга, но също и на опиянение от живота, на любов към неимоверното богатство на българските народни песни и танцови ритми. Това са пиеси-настроения; пиеси-състояния; пиеси-пейзажи; пиеси-спомени; пиеси в духа на народните песни - игриви или печални, мерени или безмензурни; танци в най-разнообразни неравноделни ритми; два виртуозни етюда; импресионистични картини; пиеса, пропита от изискан еротизъм; ретро-пиеса “в общ тон” - спомен за безметежните предвоенни години в Берлин; пиеса в напрегнат късно-романтичен стил; пиеси, изпълнени с пословичния хумор на Владигеров - галантен или пиперлив… Последната творба, завършена едва два месеца преди земния му край, е Хумореска. Така, с усмивка, се прощава големият ни композитор (преди 40 години - на 8 септември 1978 година), оставяйки наследство, с което достойно се е наредил между най-големите майстори на националните музикални школи в Европа.

Панчо Владигеров

Три кратки пиеси за пиано оп. 64 (1972)
Носталгия
Каприз
Етюд

Четири пиеси за пиано оп. 65 (1973)
Прелюд
Етюд
Ария
Ръченица

Пет силуета за пиано оп. 66 (1974)
Въведение
Спомен
Танц
Поезия
Весел танц

Пет поетични картини за пиано оп. 68 (1976)
Инвенция
Тъга
Гротеска
Песен
Игра

Четири фрески за пиано оп. 69 (1977)
За начало…
Кокетен танц
Старинна песен
Танцова хумореска

Три багатели за пиано оп. 70 (1978)
Тъга
Малка балада
Хумореска