Eкопътека "Римският път" се намира близо до красивото българско село Боженци, в което сякаш времето е спряло. Трасето на пътеката е сравнително равно и преминава през красива гора. Пътят свързвал Големия път (Никополис ад Иструм – Августа Траяна (днешна Стара Загора) – Константинопол) с местността над Габрово Градище.

Древна легенда разказва, че през 19 век Богдан, местен момък от село Боженци, работел като моряк на английски кораб. Когато се прибира към дома от Цариград, някъде край Одрин е ограбен от разбойници.
Те го убиват, но по-късно за заловени. Властите изпращат на почернената му майка негов пръстен, кон и две торби със злато, които Богдан носил в себе си. Майката решава с част от златото да оправи пътя до Радолов дол и в чест на сина и днес той се нарича Богданов калдъръм.

Габрово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него – в местността Узана, се намира географският център на България.

Снимка: bulgariatravel.org

Габрово е известен с хумора и сатирата и със своето машиностроене.
Първото известно име на селището, Габрува, е от 1477г, а днешното – Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата "Св. Петка" и се казва, че "тя е наша от завоюването до ден днешен". Наименованието идва от дървото габър.

Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.

Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. На два километра източно от града се намира крепостта "Градище". По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306-337 г.н.е.) и Юстин II (565-578 г.н.е.) археолозите датират крепост Градище