Археологически резерват "Дуранкулак"

Археологически резерват "Дуранкулак" е археологически обект, разположен в Дуранкулашкото езеро край село Дуранкулак, североизточна България. На неговата територия са открити първи наченки на писмени знаци в човешката история.

През късната бронзова епоха в 13 в. пр.н.е. и началото на ранножелязната на южния склон на острова извън селищната могила възниква укрепено тракийско селище добре проучено от археолозите. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война, когато започва генезиса на Тракийската племенна общност, част от която са Гетите населявали този край в античността.

Друго такова селище от късната бронзова и ранната желязна епоха е локализирано в югоизточният край на с. Дуранкулак отново при езерото. То не е проучвано.

В полята около езерото има десетки тракийски могили. Те са описани при теренни обхождания, но все още не са проучени.

Следващият голям забележителен паметник на езерният остров е от 4 в. пр.н.е. – началото на Елинистичната епоха. На 26 м навътре в скалния масив е изсечен елинистически пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня. Това е позната мощна богиня майка, но вече като Кибела, вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им там други племена, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Деметра.

Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно пещерно светилище на континента открито досега. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда. Открит е случайно едва след като сводът му пропада от собствената си тежест. При разкопките са открити оброчна плоча на богинята, два старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара и дръж­ки. Паметникът е разположен в източната част на Големия остров. Проучването на голямото пещерно светилище на богинята Кибела с многобройни богати жертвени ями и погребения не е завършено.

Отново на западния бряг на Дуранкулашкото езеро при другите предходни такива е разкрит и частично проучен античен некропол от елинистическо и римско време съществувал близо 700 години от 3 в. пр.н.е. до 4 в. Открити са 41 гробни съоръжения. Те са с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях се открояват късноантичените гробниците-катакомби, характерни за скито-сарматска племенна общност, както и голям брой погребения от римско време. Открити са много ценни погребения със златни и бронзови украшения.

В местността "Катмера" (Патарника) край Дуранкулашкото езеро се намира непроучено късно антично, възможно в даден период от съществуването си не само от траки, но и от сармати, селище което вероятно е ползвало посоченият античен некропол.

Защитената местност Дуранкулашко езеро се намира на 15км северно от град Шабла и на около 6км от границата на България и Румъния. Местността обхваща площ от 446,54 хектара. Езерото е сред най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България. От международно значение е опазването на над 260 вида ендемични, редки и защитени от изчезване растения и животни, които се срещат на територията на местността.

В Дуранкулашкото езеро са регистрирани 12 вида бозайници, 23 вида риби, 7 вида земноводни и 5 вида влечуги. Езерото е единственото доказано досега находище в България за съхраняване на див шаран.

Най-голяма е важността на Дуранкулашкото езеро за опазването на птиците. Оттук минава прелетният път Via Pontica , което го превръща в подходяща дестинация за орнитоложки туризъм. В района на защитената местност са регистрирани 256 вида птици, като 92 вида от тях са гнездящи.

Дуранкулашкото езеро е обявено за Рамскарски обект заради зимуващите популации на три вида водолюбиви птици - голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава гъска и численостите на малкия корморан и розовия пеликан.

Защитената местност Дуранкулашко езеро се охранява, но достъпът е свободен. Задължително е посетителите да спазват установени правила.